Последният обрат на правителството показва, че лейбъристите нямат план
Англия има ли групов нервозен срив? Докато съвсем две трети от гласоподавателите споделят, че страната се движи в неверна посока, държавното управление е изпаднало в застой.
Изпаднал в борба министър-председател и неговите съдружници бързаха да гасят пожар, който неразумно възпламениха, като дадоха брифинг против един от най-хубавите си министри. И канцлер, който към този момент беше забавил бюджета си, сякаш с цел да даде опция за здравомислещ размисъл върху това, което тя смехотворно продължава да назовава политики за „ про-растеж “, преди малко се обърна в последния миг на личния си предходен противоположен завой на налога върху приходите.
Много е извънредно за канцлер да направи толкоз огромна смяна в бюджета толкоз късно, само че е невиждано да го направи пред цялостния публичен взор. През 2012 година консерваторите кроят безшумно проекти за понижаване на най-високата данъчна ставка от 50 на 40 %.
Нервният Дейвид Камерън, тогавашен министър-председател, принуди своя канцлер Джордж Озбърн да стигне единствено до 45 %. Но тези полемики по този начин и не изтекоха, макар че имаше две политически партии в коалиция. Озбърн беше открит за неприязънта си към ставката от 50 % отдавна. И най-важното е, че имаше явен проект Б.
Настоящата обстановка надали може да бъде по-различна. Сър Кийр Стармър, чиято липса на интерес към миналогодишния бюджет учуди формалните лица по това време, евентуално е оказал напън върху Рейчъл Рийвс да избегне анулацията на уговорката на лейбъристите в манифеста да не покачва данъчните ставки, с цел да се опита да укрепи личната си позиция пред партията.
Като се има поради вероятността това да се случи, още по-смайващо е, че Рийвс избра да предложи противоположния завой преди 10 дни в тирада, която не беше належащо да прави. Подобрената фискална прогноза от OBR наподобява е дала късмет и на двамата да се измъкнат от куката.
Но това е аматьорско. Служителите на Министерството на финансите биха очаквали доста добра причина да трансформират огромна мярка в последния миг. Добра причина би било въздействието върху пазарите. Не малко по-добра вероятност и политическа целенасоченост.
Дългият плач от спекулации по отношение на бюджета към този момент навреди на доверието на пазара, защото канцлерът се пробва да заобиколи черна дупка, която самата тя направи по-голяма. След като се притиснаха в ъгъла, като изключиха повишението на налога върху приходите преди изборите, Рийвс и Стармър бяха прави да премислят. Единствената изненада е очевидната им изненада, че не е известен.
Без подобаващ проект Б, Министерството на финансите в този момент се пробва да събере данъчни промени, които евентуално ще бъдат антиконкурентни и изкривяващи. Оптиката е ужасна. Всичко е смесено, вариантите са показани от държавно управление, което наподобява се опасява от личната си сянка. Произтичащата лобистка полуда не оказа помощ с нищо, с цел да охлади пресметливия размисъл за това какво е най-хубаво за страната. Това е студентска политика, от група хора, които са имали години да се приготвят за работа, само че са пристигнали без проект: единствено с арогантното съмнение, че те просто ще бъдат по някакъв метод по-добри.
Това държавно управление имаше мъчно завещание. Но в този момент е в рецесия, която значително е сама по себе си. Неуспехът да начертае явен курс значи, че задните му чиновници са отказали да одобрят даже незначителни опити за възстановяване на фискалната позиция.
Беше прахосан шансът да се опише ясна история за това за какво надбавките за гориво през зимата и компенсациите за болест трябваше да бъдат понижени, като част от по-голямо пренастройване към правдивост и натурализъм. Вместо това посланието беше просто, че Рейчъл би трябвало да спести пари - нещо, което нито лейбъристките депутати, нито профсъюзите ще одобряват. Междувременно обществото загуби самообладание. Фокус групите оповестяват, че страната е „ разрушена “, с носталгия по предишното и на млади, и на остарели. Разочарованието е осезаемо. След като гласоподаваха за завършек на политическия безпорядък и вътрешни битки, от ден на ден хора в този момент показват подготвеност да хвърлят заровете и да гласоподават за нова нововъзникваща партия, като Зелените или Reform UK.
„ Защо не им дадете опция? “ е възходящо въодушевление. „ Колко по-лоши могат да бъдат? “ Когато политиката наподобява като ежедневна диета на министри, които се пробват да избегнат контрола или да изясняват за какво не могат да работят, чувството е по-малко рисковано да прегърнеш нова партия. Ние, гласоподавателите, недоволстваме против държавните управления, които ни карат да се тревожим за неща, за които избираме да не мислим. Ненавиждаме тези, които стартират да се бият между тях, вместо да се заемат с работата.
Наложи се концепция, че е политически невероятно да се изправиш лице в лице с която и да е група по ползи в един разпадащ се свят. Това не е правилно. Да, Обединеното кралство стартира да наподобява по-средиземноморско след Brexit: с възходящ дълг и министър председатели, падащи като кости от домино. Но водачите са били преизбирани и преди с платформи за съкращения и промени: Камерън тук, Хавиер Милей в Аржентина, Кириакос Мицотакис в Гърция.
Малко визия, харизма и подготвеност могат да оказват помощ доста. Сегашното управление няма нищо от това. „ Планът е по-добър от никакъв проект “, сподели Тим Гайтнър, министър на финансите на Съединени американски щати, в разгара на финансовата рецесия. В момента Англия е по течението. Единственият проект е да задържи Стармър на повърхността още малко.
Не е наложително да е по този начин. Икономическите основи на Англия към момента са мощни, макар актуалните проблеми. Нашата интернационална известност е мощна – експортьорите споделят, че английската марка оказва помощ на продажбите. Лондон е залят от енергични, предприемчиви американци, бягащи от нещо, което съгласно тях е по-лошо. Можем да играем с тези мощни страни. Но имаме потребност от водачи, които ръководят за цялата нация, а не за фракции и които могат да разработят проект и да се придържат към него. Това в действителност ли е прекалено много за искане?
